Продадоха Палермо за 10 евро-Италианския футболен клуб Унионе Спортива Чита ди Палермо или само Палермо бе продаден за 10 евро на английска компания.
Продажбата е на символична цена, защото английската компания поема ангажимент да изплати дълговете на Палермо.
В момента на сделката те са в размер на 22,8 милиона евро“, признава вече бившия собственик Маурицио Дзампарини.
Той обяви, че е продал клуба на английска компания срещу символичната сума от 10 евро.
„Съгласих се на сделката заради доброто на клуба и феновете.
Подписах договора с усещане за камък в гърлото.
Исках да намеря кандидат, който да инвестира сериозни средства, каквито аз повече не съм в състояние да осигуря.
Продажната цена е символична, но английската компания пое ангажимент да изплати дълговете на Палермо, които са в размер на 22,8 милиона евро“, призна Дзампарини.
В отбора от сицилианския град Палермо играе българският национал Ивайло Чочев.
Държавата може да вдъхне нов живот на националния стадион „Васил Левски“ и да го модернизира с идеята съоръжението да бъде включено в кандидатурата за световното по футбол през 2030 г. Това каза министърът на спорта Красен Кралев, като заяви, че необходимата инвестиция би била около 30 милиона лева.
„Националният стадион с едни средства от порядъка на 30 милиона (лева) може да бъде приведен във вид – да се покрие изцяло, да се премахне лекоатлетическата писта, да остане само трева, така че да отговаря на стандартите за световно по футбол“, каза Кралев в сутрешния блок на Би Ти Ви.
„Обмисляме този национален стадион не да се изоставя, а да се направи футболен стадион. За леката атлетика започваме реконструкция на стадион „Академик“. И заедно с „Асикс арена“ там ще стане дом на леката атлетика. Така че съвсем спокойно националният стадион може да бъде второто съоръжение, което да бъде модернизирано и да се използва“.
От думите на Кралев не се разбра ясно дали идеята е в София да има два стадиона, готови да посрещнат мачове от световното. Министърът обаче говори и за изграждането на нов стадион. „Преди имахме планове да се направи нов национален стадион. Беше планирано да е до 30 хиляди, сега само ще вдигнем малко капацитета до 40 хиляди, защото минималното изискване е за 40 хиляди души“, обясни Кралев.
Преди дни Борисов обяви, че България, Гърция, Румъния и Сърбия ще кандидатстват за домакинство на световното по футбол през 2030 г. Кралев каза, че заради наличието на летища, магистрали и хотели ще е необходимо единствено да се изградят два или три стадиона.
„Ще използваме готови модели, които са направени от други държави в подобни ситуации, за да бъдем максимално ефективни. Инвестициите в тези два-три стадиона ще бъдат възстановени икономически при евентуален успех на кандидатурата“, посочи министърът. Той добави, че при неуспех ще има възможност за „много интересни форуми и състезания, които да се провеждат на тези стадиони“.
По думите му те ще бъдат стопанисвани от някой клубен отбор. „Виждате, в Бургас няма добър стадион, в Пловдив няма добър стадион, а това са два от най-големите градове в България, които спокойно могат да бъдат собственици на едно от тези съоръжения.“
Кралев добави: „Всяка инвестиция в спортно съоръжение си струва парите, защото става въпрос за здравето на българите, става въпрос за развитието на спорта“.
От началото на века футболните привърженици в България се нагледаха на проекти за красиви, модерни и удобни стадиони.
Те станаха „бижута“, но само на картинка.
Стадион до стадиона, кой от кой по-хубав.
В последните 15-ина години различни бизнесмени, компании, институции и ръководства на футболни клубове представяха различни проекти.
Някои за пълна модернизация или изграждане на нови стадиони на водещите отбори в България.
Всички бяха определяни като „бижута“ – модерни, красиви, удобни.
И до момента всички останаха такива само на картинка (единственото изключение е стадионът в Ловеч, който беше модернизиран с нова конструкция).
ЦСКА е клубът, представил най-много проекти във времето.
Всеки собственик на клуба опитваше да вземе дългосрочно базите и в опитите си да го направи, представяше забележителни проекти.
На снимката: Този е един от последните, дело на „Титан“ от 2010 г. и включва стадион с 30 000 седящи места.
Параметрите му щяха да позволят придобиването на категория „Елит“ от УЕФА и провеждането на срещи от финалите на ШЛ и ЛЕ.
Проектът бил планиран по начин, по който да не влиза в конфликт с естествената среда на Борисова градина.
Стадион до стадиона, кой от кой по-хубав. В последните 15-ина години различни бизнесмени, компании, институции и ръководства на футболни клубове представяха различни проекти за пълна модернизация или изграждане на нови стадиони на водещите отбори в България. Всички бяха определяни като „бижута“ – модерни, красиви, удобни. И до момента всички останаха такива само на картинка (единственото изключение е стадионът в Ловеч, който беше модернизиран с нова конструкция).ЦСКА е клубът, представил най-много проекти във времето. Всеки собственик на клуба през новия век опитваше да вземе дългосрочно базите и в опитите си да го направи, представяше забележителни проекти.На снимката: Този е един от последните, дело на „Титан“ от 2010 г. и включва стадион с 30 000 седящи места. Параметрите му щяха да позволят придобиването на категория „Елит“ от УЕФА и провеждането на срещи от финалите на Шампионска лига и Лига Европа. Проектът бил планиран по начин, по който да не влиза в конфликт с естествената среда на Борисова градина.
Това е бъдещият стадион „Георги Аспарухов“…
Според проекта съоръжението трябваше да бъде за 26 000 зрители с възможност за използване на допълнителни 2000 седящи места.
След дълго забавяне беше открита единствената нова трибуна (сектор А) и то в незавършен вид, без козирка.
Плановете бяха реконструкцията да премине в три етапа и „Левски“ да има изцяло нов стадион през 2018 г.
С това непостроено съоръжение в „Овча купел“ БФС кандидатства за домакинство на мачове от Евро 2020. Според първоначалните планове стадионът вече трябваше да е готов и да приема мачове от първенството. Първата идея беше да е за 24 хиляди души, но заради кандидатурата за Евро 2020 проектът беше преработен и капацитетът беше увеличен до 33 хиляди. Прогнозната стойност на германския инвеститор IFS се промени от 40 милиона евро в началото на 32 милиона. Бяха подписани договори със „Славия“ и националния отбор, но се търси и втори, по-голям клубен отбор, най-вероятно това ще бъде ЦСКА-София
Стадионът в София трябваше да наподобява този на „Майнц“.
Бъдещият дом на „Ботев“ в Пловдив.
Изграждането на стадиона дори започна, но приключи с фалита на КТБ и оттеглянето на банкера Цветан Василев като собственик на клуба. През 2013 г. „Ботев“ получи стадион „Христо Ботев“ на концесия за 35 години. В предложението си от клуба обявиха намерения за инвестиции в размер на 20 млн. лева.
Съоръжението трябва да е за 18 000 зрители, сочи първоначалният проект.
Градският съперник „Локомотив“ (Пловдив) също има проект за нов стадион. „Капацитетът на целия стадион след реконструкцията става 16 500 зрители, като 80% от местата са покрити с лека ажурна козирка“, пише в сайта на клуба.
Необходимото паркиране в рамките на комплекса е осигурено чрез няколко открити и закрити паркинги. Дъговиден, пететажен паркинг, разположен югозападно от стадиона, трябва да приема 650 автомобила, пише в проекта.
„Фенската“ трибуна „Бесика“ за 4000 седящи места, по-голямата част от които са покрити с козирка.
Под трибуна „Бесика“ е планирана многофункционална зала за 1400 зрители
Така трябваше да изглежда бъдещият варненски стадион, но български екип преработи проекта и визията му беше доста променена с цел намаляване на разходите
Първата копка на „Спортен комплекс Варна“ беше направена през 2007 г. Десет по-късно стадионът все още не е построен. За да се построи нов градски стадион на мястото на изоставения и амортизиран „Юрий Гагарин“, през 2005 г. беше създадено дружеството „Спортен комплекс Варна“. То беше основано с капитал от 35 млн. лв. В него община Варна има 35% дялово участие срещу 65% за партньора й „Химимпорт“. Миналия ноември тогавашният спортен министър Красен Кралев направи инспекция и се оказа, че стадионът трябва да е готов в края на 2018 г.
Ако мислите, че само големите клубове са имали планове за модерен стадион, то си спомнете за „Локомотив“ (Мездра).
Инвеститор трябваше да е „Надин“ ООД, а капацитетът щеше да е между 13 000 и 20 000 в зависимост от събитието.
Стадионът беше проектиран на базата на директивите на УЕФА и според тях обектът трябваше да отговаря на категория 2. „Идеята е да бъде създаден пълноценен футболен стадион и да има възможност за организиране на всички мачове до финал според стандартите на УЕФА“, каза арх. Боряна Китова през 2008 г.
И отново ЦСКА – проект на сдружението „ЦСКА Завинаги“ от 2012 г. за реконструкцията на „Българска армия“. Проектът предвижда увеличение броя на зрителите от 22 080 до 28 400 с изграждане на допълнителни шест реда седалки, вкл. 1320 ВИП и ВВИП места и ложи.
При този вариант ЦСКА може да има стадион с поне 90% покрити седящи места.
Проектът за „Черноморец арена“ беше представен през 2008 г.
„Международен спортен комплекс „Черноморец арена“ ще бъде изграден в района на промишлената зона в Бургас на мястото на сега съществуващия стадион „Черноморец“. Реализацията му възлиза на близо 500 млн. евро, а изграждането му ще отнеме три години“, каза тогава бившият вече председател на съвета на директорите на „Черноморец – Бургас“ АД и тогавашен собственик на „Петрол холдинг“ АД Митко Събев. През 2010 г. Събев каза, че очаква строежът да започне през 2011 г.
„Черноморец арена“ трябваше да разполага с 30 000 покрити седящи места, официална трибуна с допълнителни ложи в останалата периферия, всички те съобразени с изискванията на ФИФА и УЕФА.
Миналия октомври и Плевен се появи със свое „бижу“ за 15.5 млн. лева и според информацията инвестицията ще е на спонсора на ОФК „Спартак“ Плевен Иван Динов. То все още е нов проект, който не може да попадне в графата „неосъществени“.
Съоръжението ще отговаря на последните изисквания на УЕФА за провеждане на двубои от груповата и заключителната фаза на Лига Европа.
Изграждането се състои в четири етапа, първият от които е за централната трибуна и ще отнеме около година-година и половина, беше съобщено при представянето на проекта в Община Плевен.
Световното първенство в Катар ще бъде първото, което няма да се проведе през лятото. ФИФА взе решение Мондиал 2022 да се проведе между 21 ноември и 18 декември.
Дали Франция ще покори световния връх отново, или Хърватия ще съхрани отбора си и ще атакува титлата? Ще се възстановят ли от ранното отпадане Германия и Бразилия? Ще се класира ли България? Това са въпроси на които ще търси отговори в следващите 4 години.
Едно е сигурно това, което се готви да покаже Катар изглежда повече от изумително. Вижте стадионите, на които арабската държава се готви да посрещне най-големия футболен форум.
