Българските футболни „бижута“, които останаха само на картинка

От началото на века футболните привърженици в България се нагледаха на проекти за красиви, модерни и удобни стадиони.

Те станаха „бижута“, но само на картинка.

Стадион до стадиона, кой от кой по-хубав.

В последните 15-ина години различни бизнесмени, компании, институции и ръководства на футболни клубове представяха различни проекти.

Някои за пълна модернизация или изграждане на нови стадиони на водещите отбори в България.

Всички бяха определяни като „бижута“ – модерни, красиви, удобни.

И до момента всички останаха такива само на картинка (единственото изключение е стадионът в Ловеч, който беше модернизиран с нова конструкция).

ЦСКА е клубът, представил най-много проекти във времето.

Всеки собственик на клуба опитваше да вземе дългосрочно базите и в опитите си да го направи, представяше забележителни проекти.

На снимката: Този е един от последните, дело на „Титан“ от 2010 г. и включва стадион с 30 000 седящи места.

Параметрите му щяха да позволят придобиването на категория „Елит“ от УЕФА и провеждането на срещи от финалите на ШЛ и ЛЕ.

Проектът бил планиран по начин, по който да не влиза в конфликт с естествената среда на Борисова градина.

Стадион до стадиона, кой от кой по-хубав. В последните 15-ина години различни бизнесмени, компании, институции и ръководства на футболни клубове представяха различни проекти за пълна модернизация или изграждане на нови стадиони на водещите отбори в България. Всички бяха определяни като „бижута“ – модерни, красиви, удобни. И до момента всички останаха такива само на картинка (единственото изключение е стадионът в Ловеч, който беше модернизиран с нова конструкция).ЦСКА е клубът, представил най-много проекти във времето. Всеки собственик на клуба през новия век опитваше да вземе дългосрочно базите и в опитите си да го направи, представяше забележителни проекти.На снимката: Този е един от последните, дело на „Титан“ от 2010 г. и включва стадион с 30 000 седящи места. Параметрите му щяха да позволят придобиването на категория „Елит“ от УЕФА и провеждането на срещи от финалите на Шампионска лига и Лига Европа. Проектът бил планиран по начин, по който да не влиза в конфликт с естествената среда на Борисова градина.

Това е бъдещият стадион „Георги Аспарухов“…

Според проекта съоръжението трябваше да бъде за 26 000 зрители с възможност за използване на допълнителни 2000 седящи места.

След дълго забавяне беше открита единствената нова трибуна (сектор А) и то в незавършен вид, без козирка.

Плановете бяха реконструкцията да премине в три етапа и „Левски“ да има изцяло нов стадион през 2018 г.

С това непостроено съоръжение в „Овча купел“ БФС кандидатства за домакинство на мачове от Евро 2020. Според първоначалните планове стадионът вече трябваше да е готов и да приема мачове от първенството. Първата идея беше да е за 24 хиляди души, но заради кандидатурата за Евро 2020 проектът беше преработен и капацитетът беше увеличен до 33 хиляди. Прогнозната стойност на германския инвеститор IFS се промени от 40 милиона евро в началото на 32 милиона. Бяха подписани договори със „Славия“ и националния отбор, но се търси и втори, по-голям клубен отбор, най-вероятно това ще бъде ЦСКА-София

Стадионът в София трябваше да наподобява този на „Майнц“.

Бъдещият дом на „Ботев“ в Пловдив.

Изграждането на стадиона дори започна, но приключи с фалита на КТБ и оттеглянето на банкера Цветан Василев като собственик на клуба. През 2013 г. „Ботев“ получи стадион „Христо Ботев“ на концесия за 35 години. В предложението си от клуба обявиха намерения за инвестиции в размер на 20 млн. лева.

Съоръжението трябва да е за 18 000 зрители, сочи първоначалният проект.

Градският съперник „Локомотив“ (Пловдив) също има проект за нов стадион. „Капацитетът на целия стадион след реконструкцията става 16 500 зрители, като 80% от местата са покрити с лека ажурна козирка“, пише в сайта на клуба.

Необходимото паркиране в рамките на комплекса е осигурено чрез няколко открити и закрити паркинги. Дъговиден, пететажен паркинг, разположен югозападно от стадиона, трябва да приема 650 автомобила, пише в проекта.

„Фенската“ трибуна „Бесика“ за 4000 седящи места, по-голямата част от които са покрити с козирка.

Под трибуна „Бесика“ е планирана многофункционална зала за 1400 зрители

Така трябваше да изглежда бъдещият варненски стадион, но български екип преработи проекта и визията му беше доста променена с цел намаляване на разходите

Първата копка на „Спортен комплекс Варна“ беше направена през 2007 г. Десет по-късно стадионът все още не е построен. За да се построи нов градски стадион на мястото на изоставения и амортизиран „Юрий Гагарин“, през 2005 г. беше създадено дружеството „Спортен комплекс Варна“. То беше основано с капитал от 35 млн. лв. В него община Варна има 35% дялово участие срещу 65% за партньора й „Химимпорт“. Миналия ноември тогавашният спортен министър Красен Кралев направи инспекция и се оказа, че стадионът трябва да е готов в края на 2018 г.

Ако мислите, че само големите клубове са имали планове за модерен стадион, то си спомнете за „Локомотив“ (Мездра).

Инвеститор трябваше да е „Надин“ ООД, а капацитетът щеше да е между 13 000 и 20 000 в зависимост от събитието.

Стадионът беше проектиран на базата на директивите на УЕФА и според тях обектът трябваше да отговаря на категория 2. „Идеята е да бъде създаден пълноценен футболен стадион и да има възможност за организиране на всички мачове до финал според стандартите на УЕФА“, каза арх. Боряна Китова през 2008 г.

И отново ЦСКА – проект на сдружението „ЦСКА Завинаги“ от 2012 г. за реконструкцията на „Българска армия“. Проектът предвижда увеличение броя на зрителите от 22 080 до 28 400 с изграждане на допълнителни шест реда седалки, вкл. 1320 ВИП и ВВИП места и ложи.

При този вариант ЦСКА може да има стадион с поне 90% покрити седящи места.

Проектът за „Черноморец арена“ беше представен през 2008 г.

„Международен спортен комплекс „Черноморец арена“ ще бъде изграден в района на промишлената зона в Бургас на мястото на сега съществуващия стадион „Черноморец“. Реализацията му възлиза на близо 500 млн. евро, а изграждането му ще отнеме три години“, каза тогава бившият вече председател на съвета на директорите на „Черноморец – Бургас“ АД и тогавашен собственик на „Петрол холдинг“ АД Митко Събев. През 2010 г. Събев каза, че очаква строежът да започне през 2011 г.

„Черноморец арена“ трябваше да разполага с 30 000 покрити седящи места, официална трибуна с допълнителни ложи в останалата периферия, всички те съобразени с изискванията на ФИФА и УЕФА.

Миналия октомври и Плевен се появи със свое „бижу“ за 15.5 млн. лева и според информацията инвестицията ще е на спонсора на ОФК „Спартак“ Плевен Иван Динов. То все още е нов проект, който не може да попадне в графата „неосъществени“.

Съоръжението ще отговаря на последните изисквания на УЕФА за провеждане на двубои от груповата и заключителната фаза на Лига Европа.

Изграждането се състои в четири етапа, първият от които е за централната трибуна и ще отнеме около година-година и половина, беше съобщено при представянето на проекта в Община Плевен.

Строят зелен футболен стадион във Великобритания

Източник DNEVNIK.BG

 

Едно мнение по „Българските футболни „бижута“, които останаха само на картинка

  1. Pingback: България кандидатства за домакин на световното през 2030 г. заедно със съседите? - Спортни настилки и спортно оборудване

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *